През 1152 г. мюсюлманската
армия тайно
установява
лагер на
Елеонския
хълм,
подготвяйки
се за
изненадваща
атака на
Йерусалим.
Победата
изглеждала
сигурна:
Балдуин,
християнският
управник на
Йерусалим,
бил далеч в
Триполи.
През ноща,
обаче,
мюсюлманите
в лагера са
изклани от
изненадваща
контраатака,
оставяйки
около 5 000 убити.
Кой толкова
героично е
спасил
Йерусалим? Братя от
религиозен
орден, хора
положили
клетва за
бедност,
целомъдрие и
покорство.
Само, че тези
посветени
хора идват
от нов тип
религиозни
групи -
военните
ордени на
Тамплиерите
и
Хоспиталиерите,
които били
упълномощени
от папата да
защитават
светите земи.
Нито имам желание, нито е редно
да правя апологетика на всички рицарски ордени и на всичко,
което
те са вършили.
Искам да разкрия онази страна, която може да служи за пример на рицарсвто и
войнската доблест. Иначе, ясно е на всички, че много хора, носещи символа на Христовия кръст по дрехите и бронята си, са вършили такива грехове и безумия, че по-скоро биха се нарекли войни на тъмнината,
отколкото войни на Христос. Зверствата след превземането на Йерусалим в 1099г. при първия кръстоносен поход., превземането на Константинопол
през 1204г. и целият четвърти кръстоносен поход, изпращането на
невръстни деца, като пореден кръстоносен поход през 1212г., са сред тези безумия, носещи срам и позор.
Но не е вярно, че всичко от онези времена е само мрачно,
жестоко и изкривено. Имало е и хора, които са защитавали вярата и вярващите.
Не е вярно, че сред хората сложили символа на кръста на своите доспехи, са
преобладавали авантюристите и грабителите. През XI-XIII
в. Eвропа преживява нещо като религизен
ренесанс. Земята й побелява от църкви. Възвръща се религиозната ревност.
Монашеският живот също преживява своя ренесанс. Първата вълна започва през
VI в. със св. Бенедикт и орденът, който той
основава. Бенедиктинците правят революция и то в най-мрачните векове в западна
Европа. Техният орден е пример не само за духовния живот, но също и за
ефективна организация, баланс на властите, източник на икономически
нововъведения и не на последно място успешен пример за корпоративен
мениджмънт. Уставът на св. Бенедикт става гръбнака на други монашески ордени,
а после и военно-монашески.
Рицарският
орден е сплав от две съставки - монашески орден и войнска доблест. От
първите идва вярата, дисциплината и доброволното подчинение на свободната
воля. Като добавим и войнските умения се получава организация от монаси-войни
с потенциал да създаде собствена държава. В своят апогей орденът прераства във
виртуална международна империя със свои земи и огромни ресурси, но без
държавна граница, включваща всички необходими за времето си дейности -
икономика, банкерство, медицина, охрана. Той напомя на съвременна международна
корпорация с огромна финансова и военна мощ. Служението им първоначално било да пазят поколниците до
светите места. Строили са страноприемници, създали са първите болници - символът
и организацията на "Червения кръст" водят началото си именно от
тези ордени. След битка, оцелелите малтийски рицари тръгвали веднага по бойното
поле като лекари и оказвали помощ на ранените войници както от своите, така
и от страна на противника. Христовото милосърдие ги е отличавало от останалите
войни, дори и всред кървавите битки.
Теодор Михайлов
tudo@abv.bg
ricari.eu
